Днес, докато с колеги си разказвахме смешни и абсурдни преживелици, реших ей така, ни в клин, ни в ръкав, да започна да си записвам подобни неща, които са ми се случвали – и за да не ги забравя, и за да им се посмее още някой освен участниците в тях. Общото между първите две истории, за които се сетих веднага, е Варна – един от любимите ми градове в България, където често обичам да ходя. Обикновено пътувам с автобуси на „Биомет“ до Автогара Варна. Действието в случка първа се развива през лятото на 2008, в началото на туристическия сезон. На автогарата пристига поредният автобус, пълен с уморени от пътя и жегата летовници от София, част от които съм и аз. Тъй като съм дошла на почивка, съм с багаж – куфар и пътна чанта, – както по принцип пътуват повечето пътници по тази автобусна линия. На автогарата, както обикновено, ме посреща усмихнат и учтив таксиметров шофьор (варненци направо са за завиждане по отношение на добрите таксиметрови услуги в техния град – там работят едни от най-отзивчивите фирми и шофьори). От първоначалния разговор с шофьора става ясно, че той чака именно този автобус и се надява на клиенти, дошли на почивка, които да закара до някой хотел. След първоначалната размяна на общи приказки той поглежда надолу към чантата в ръката ми и куфара в краката ми и изразява учудване: „А, ама вие сте с багаж!“ Струва ми се доста странно да дойда на почивка на море без багаж, но когато шофьорът отваря багажника на таксито, разбирам причината за възклицанието му. Какво е учудването ми, когато виждам по средата на багажника две кори с яйца! В отговор на учудения ми поглед започва дълъг и заплетен разказ за роднина на шофьора, от когото той е взел яйцата с идеята да си ги закара вкъщи в еди-кой-си квартал на Варна, но по пътя решил да мине през автогарата, за да провери дали ще успее да хване клиент в същата посока. Интересно защо човекът беше решил, че точно от този автобус хората ще слизат предимно без багаж. За щастие, багажникът му беше голям и успя да побере и куфара, и пътната чанта, и яйцата, които останаха невредими по целия път, закрепени върху куфара – и до днес се чудя как стана този фокус. В случка втора главен герой е същата пътна чанта, с която пътувах до Варна (отново с „Биомет“) през септември 2009. Този път завръзката стана още в София – при качването на чантата в багажното отделение на автобуса шофьорът я огледа внимателно, залепи й стикер с номер, за да не се загуби, а стикер със същия номер залепи и на моя билет. Това е рутинна процедура, която служителите на този превозвач понякога спазват, понякога – не, но за първи път я извършиха толкова внимателно. Приятно впечатлена, заех мястото си в автобуса. На слизане във Варна не бързах да си взема багажа – бях спокойна, та нали всичко се следеше толкова внимателно? Когато до автобуса останах само аз от всички пътници обаче, що да видя: в багажното отделение имаше само една чанта и тя не беше моята! Не наподобяваше моята нито на размер, нито на външен вид, да не говорим за това, че не беше с номера, залепен на билета ми – не съвпадаше дори една цифра. Шофьорът на автобуса и колегата му, който помагаше в раздаването на багажа, се чудиха и маяха как е възможно да е станало подобно нещо, инспектираха багажа, за да са сигурни, че вътре няма взривно устройство (откриха само дамско бельо – не мое обаче – и пластмасови кофички от кисело мляко със семена за разсад). След посещение в билетния офис на „Биомет“ на автогарата се установи, че общо взето, съм оставена на произвола на съдбата – ако притежателката (или притежателят) на бельото и кофичките за разсад решеше да си потърси чантата, щеше да вземе своята от офиса на фирмата и да остави моята. Ако не, се започваше един дълъг процес на ходене по мъките, докато докажа пред застрахователя на „Биомет“ колко чанти съм имала, какво е имало в тях и че не се опитвам да осъществя застрахователна измама, криейки пътната си чанта вкъщи и настоявайки, че е изгубена по вина на превозвача (защото неговите служители все пак са дали чантата ми на някой друг). За щастие, по-късно същата вечер някой се обадил разтревожен в билетния офис на „Биомет“ във Варна, защото едва вкъщи забелязал, че чантата, с която е слязъл от автобуса от София, не е съвсем същата като тази, с която се е качил… и вътре има дрехи, книги и зарядни устройства за два мобилни телефона и фотоапарат, вместо дрехи и разсад. Така случката завърши с щастлив край – служителите на „Биомет“ дори бяха взели такси за своя сметка до хотела ми и когато се прибрах от вечеря, чантата ми ме чакаше непокътната на рецепцията. И все пак, след тази случка имам обеца на ухото: никога да не слагам всичките си яйца в една кошница, т.е. всички зарядни в една чанта, за да не рискувам отново да се лиша от всичките си устройства на батерии с един удар.
-
I posted to silvina-bg.com
Приключения с автобус и багаж във Варна
February 2 2010, 8:21pm
-
I posted to silvina-bg.com
Местата за игра в моето детство
Днес видях, че Жюстин е писала за игрите, които е играла като малка и местата, на които ги е играла. Докато четях, се вдъхнових за подобна публикация и чак тогава в края на нейната видях, че тя ме кани да направя точно това. Разрових стария си фотоалбум и намерих няколко сравнително добри кадъра.
Оказа се, че от малкото снимки на детски площадки, които имам, най-хубавите ми са от Варна. От 1984 г. са и доколкото знам, са правени в Морската градина по време на семейна почивка на море. На тях съм на две годинки, така че едва ли играта ми е имала особено сложен замисъл или правила – помня само, че като малка много обичах и люлките, и катерушките. Любимата ми катерушка беше широко разпространеното „кълбо“ – смешно е, че нямам детски снимки с него, но за сметка на това тази Коледа в Пловдив попаднах на една много приятна и поддържана деткса площадка до моста „Герджика“, откъдето се върнах със снимков материал.
На по-късен етап (5-6-годишно възраст) се запалих по федебрала и той ми остана любима игра за доста дълго време. На следващата снимка се готвя за игра в градинка между блоковете зад бившия ресторант „Стадиона“ в Пловдив – има я и до днес, дори май изглежда почти по същия начин.
И накрая – да предам щафетата нататък към Ани, Бого, iko, Станислав Божков и Дончо. А вие къде сте играли като малки?
January 11 2010, 1:04am
-
I posted to silvina-bg.com
Да посрещнем новата и да изпратим старата (година)
Честита да ни е новата година и дано ни донесе повече късмет, щастие, успехи и здраве от 2009! В първата си публикация за 2010 ще се опитам да си направя равносметка на изминалата година и да преценя какво бих могла да подобря през новата. Годината стартира ударно и тежко: освен че кризата започна реално да се усеща, напусна първият главен редактор на списание .net – Ани Костова-Бозгунова – и аз направих няколко броя сама като заместник-главен с помощта на издателя Биляна Лаундс. Предизвикателството беше голямо, но мисля, че успях да се справя – най-малкото, никой не се оплака от нещо, свързано със списанието, по това време. От брой 188 нататък нещата започнаха да се нормализират с идването на новия главен редактор на .net – Сашо Бойчев. През лятото в екипа на списанието се случи още една промяна. Този път напуснах аз заради нещо ново и много интересно за мен – възможността да се грижа за сайта на Програма „Глоб@лни библиотеки – България“. Вече пет месеца съм сътрудник портал и преводач в програмата, като значителна част от работата ми се състои в планирането и подготовката на обновяването, което се очаква да види бял свят към средата на 2010 г. и да превърне сегашния сайт в библиотечен портал с модерна визия и нови възможности – какви са те няма да разкривам все още, иначе няма да е интересно.
Освен с работа се занимавах и със SEO – пробвах се в състезанието avtorentacar и макар че не му отделях особено много време и се поизложих с домейна avtorentacar.bg (стартирах го много късно и не положих почти никакви усилия за оптимизацията му), с поддомейн на silvina-bg.com заех девето място в конкуренция с още 91 участници. Напук на кризата, 2009 г. беше богата на семинари и обучения от всякакъв вид, включително и на такива на уеб тематика – проведоха се както традиционните ежегодни събития, така и много нови. Сред големите новости бяха серията от семинари, организирани от .net – по ползваемост, онлайн маркетинг и дизайн. Всички събития бяха със силна програма и известни лектори, сред които и гост звезди от чужбина от ранга на Ейса Бейли, Питър Мерхолц и Артемий Лебедев. Освен това си струваше да се отбележат:WebXpo в Пловдив – изложения, посветени на уеб, в класическата си форма с щандове на представените фирми, почти не се случват у нас. WebXpo обаче доказа, че този модел е възможен и работи, а организаторите издадоха, че през новата година се очаква той да се доразвие и обогати. Webit – най-мащабната уеб конференция, организирана в България досега. Събра уеб гурута от цял свят, които споделиха опита си с аудитория от над 4000 души не само от нашата страна, а и от други балкански държави. Постави началото на серия от Webit събития, които ще продължат да се провеждат регулярно. Уеб конкурсът на годината несъмнено беше БГ Сайт със своето десето юбилейно издание, съпътствано от подобаващо тържествена церемония и от станалия традиционен уеб семинар, който от година на година става все по-интересен и полезен. Специалистите по ползваемост от „Лукрат“ организираха семинар по случай Световния ден на ползваемостта, пълен с готини лекции и приложими идеи. За 2010 все още не са обявили планове, но не се съмнявам, че имат такива – въпрос на време е да ги узнаем всички.
Разбира се, и през 2009 имаше OpenFest – тази година моят принос беше повече от скромен (ако изключим стоенето на регистрацията през двата дни на феста, свърших много малко друга работа). За сметка на това, издание 2009 беше едно от най-добрите, правени досега (като не искам да кажа, че между тези два факта има причинно-следствена връзка ). В личен план годината беше нормална и спокойна, но успях да постигна нещо важно за мен: отслабнах с 12 килограма за три месеца, започвайки в края на септември. За сравнение: юли 2009 септември 2009 декември 2009 Досега не съм обявявала тържествено решения, идеи и планове за годината в началото й (или най-малкото, не съм ги блогвала). Този път ще го направя и… да видим какво ще стане в края на новата година. И така, през 2010 се надявам:
да посетя няколко интересни събития (като списъкът най-вероятно ще се допълва с още); да започна успешно превръщането на glbulgaria.bg във функционален и красив библиотечен портал; да продължа с по-честото блогване (с което напоследък май се справям ) и да направя този блог по-интересен и полезен – как точно ще видите, когато му дойде времето ; да спя и да почивам повече (доколко ще го изпълня не се знае – тези дни прегледах всичките си публикации от 2004 г. насам и си припомних, че редовно си го обещавам и след това винаги намирам нещо по-интересно за правене от бездействието и спането); да си оправя зъбите; да сваля още поне 10 килограма.
Макар че съм оформила целите си като „надежди“, което ми оставя някакъв път за измъкване, ще се постарая да се „отчета“ с успех по всички точки през януари 2011. И… нека една хубава година да започне сега!
- Tags:
- Пловдив
- лично
- празник
- свобода
- Интернет
- щастие
- София
- снимки
- интересно
- net
- SEO
- сайт
- avtorentacar
- състезание
- събитие
- блог
- OpenFest
- пожелание
- БГ Сайт
- За блога
- Новини
- Хубави срещи
- Празници
- Почивка
- Пътуване
- Работа
- семинар
- обучение
- WebXpo
- Web 20
- Webit
- среща
- Глоб@лни библиотеки
- Кауза
- Нова година
- здраве
- Лукрат
- равносметка
- цели
January 1 2010, 6:26am
-
I posted to silvina-bg.com
Коледно-новогодишно настроение
Днес попаднах на много хубава публикация на Гори, където тя описва нещата, които й създават коледно настроение и се вдъхнових да събера на едно място и моите. Тъй като не съм от най-религиозните хора (макар че отбелязвам Коледа и Великден), за мен Коледа и Нова година се сливат в една хубава поредица от зимни празници, през които се радвам на следното:
Почивка. Където и да работя и с каквото и да се занимавам, гледам да си организирам нещата така, че освен през лятото, да си взема и отпуск между Коледа и Нова година. И без това не съм особено продуктивна, когато току-що съм се върнала отнякъде, където съм празнувала Коледа и чакам с нетърпение Нова година. По-добре да неутрализирам натрупаната през изминалите 12 месеца умора и да започна новата година свежа и отпочинала. (В .net въпросът беше решен кардинално с коледна ваканция за цялата редакция – препоръчвам го горещо.) Любими хора. Кога, ако не сега, мога да се видя (или поне да поговоря по телефона) на спокойствие с всички, които искам да видя и чуя? През лятото отпуските рядко съвпадат, а големите празници са по едно и също време за всички.
Пътуване. И тази година прекарах Коледа в Пловдив. Тази Нова година пътуването ще ми се размине, но догодина – кой знае?
Украса. Задължително поне една елха вкъщи и един гирлянд светещи лампички на прозореца. Оттам нататък, както е казал Мечо Пух, „колкото повече, толкова повече“. Баници с късмети. Имам и на Коледа, и на Нова година, а тази година имахме и офисна баница, от която ми се падна… мързелът.
Избиране на подаръци. Още към края на ноември започвам да се оглеждам и да си правя планове и сметки кой какво ще получи от мен в края на годината. Много е забавно да видиш радостта на някого, чиито предпочитания си улучил и си го изненадал приятно. Честитки. Освен да получавам и изпращам празнични честитки, обичам да обикалям блоговете, които по принцип следя, за да се порадвам на това кой как е решил да поздрави читателите си. Тази година най-свежата публикация от този тип открих при Гари Маршъл, един от любимите ми сътрудници на британското списание .net. И така и така съм на тази тема – най-сладурската „корпоративна“ картичка, която видях през 2009, е на ABC Design & Communication. Поглед назад. В края на годината е много полезно да погледнеш какво ти се е случило през нея, какво си постигнал, кое си могъл да направиш по-добре… За смисъла от плановете за идващата година се колебая, но обзорът на старата винаги си струва. Тези дни ще го блогна – има тръпка в това човек да се похвали с постижения (за да се надъха за нови през идващата година) и да отчете с какво не се е справил (за да се самостимулира да не повтаря публичната изглагация и през следващата година ).И за финал – една от песните, които винаги ми създават коледно настроение…
December 30 2009, 3:53am
-
I posted to silvina-bg.com
Оптимизъм
http://silvina-bg.com/blog/2009/08/16/%D0%BE%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC/
Преди доста време Жюстин ме покани да й подаря оптимизма си, но досега така и не успях да го направя. Е, мисля, че е крайно време да се заема и с това.
Има доста неща, които ми оправят настроението и ме карат да очаквам нещо хубаво в бъдещето, така че да избера само едно или две не беше лесна задача. Дали да гласувам за един хубав разговор с близък приятел? Или да цитирам сентенции, които ми повдигат духа, като тези? Като онлайн човек си имам и една папка с отметки в браузъра, които ме развеселяват, когато настроението ми се скапе, но коя от тях да споделя? А може би да пусна връзка към нещо от блога ми „Усмивка всеки ден“? Имам две любими клипчета в „оптимистичната“ папка – след доста мислене и ровене реших да използвам тях като „оптимистичен подарък“. Те казват доста добре разни неща, които едва ли ще успея да разкажа така добре с думи. Приятно гледане и не забравяй, че всичко е възможно, ако си оптимист и ако винаги търсиш хубавата страна на нещата около теб!August 16 2009, 1:23am
-
I posted to silvina-bg.com
Списание .net - брой 185
Корицата на списание .net - бр. 185 Отдавна не съм писала нищо тук, а основната причина (за кой ли път) беше многото работа, която, за щастие, завърши с успех. Резултатът вече се разпространява из България - брой 185 на списание .net. Първият брой на списанието без официален главен редактор след напускането на Ани. Първият, на който заместник главен редактор (и все още и преводач) съм аз, което накратко означава, че изпълнявам задълженията и на главен редактор, които споделям с издателя на списанието. Натоварването беше голямо, но и този брой на списанието се получи, макар че всички в редакцията трябваше да поработим по-здраво от обичайното. В допълнение към това, възможно е колегите окончателно да са ме взели за луда заради ежедневното планиране и пресмятане на часове, необходими за свършването на това или онова; за манията ми относно крайните срокове да не говорим - вече от доста време, когато се видя с човек, обещал да ми предаде материал до определена дата, първите му думи са “Не съм забравил, ще ти го изпратя преди крайния срок”. Е, струваше си труда - това си казвам винаги, когато поредният брой на .net излезе от печатницата и го разгледам за първи път. Напълно си струваше и този път. Надявам се, че и колегите, и нашите автори все още смятат така, след като почти месец ги тормозя с крайни срокове в комбинация с репликата “Сега не мога да направя това, нямам време”, която се налагаше да използвам по много пъти на ден. Ако четете това, благодаря за помощта и за това, че ме изтърпяхте.
Този брой ми е сред любимите и заради една от основните му теми: Web 2.0 в България. Като маниачка на тема социални услуги, блогове и микроблогове не мога да не се радвам, че вече не само съществуват добри аналози на световните социални сайтове, а и че имах за задача да разпитам за това-онова създателите на три от най-добрите български такива. За читателите ни, които разработват такива проекти, също имаме интересни материали за перспективите пред Web 2.0 у нас и за микроблогването, както и практически съвети за ползваемостта на социалните сайтове и медии. Преводните материали този път са обединени от думата “бъдеще”: нови тенденции в дизайна, в търсенето… и нека не издавам съвсем всичко, все пак. Брой 185 вече е тук, а подготовката на 186 върви с пълна пара…
February 5 2009, 2:53am
-
I posted to silvina-bg.com
Нова година
Честита Нова година на всички! Надявам се, че сте прекарали добре изминалите почивни дни и ще се върнете на работа свежи, отпочинали и с хубави спомени от изминалите празници. При мен със сигурност е така - празнуването започна още с рождения ден на Бого на 19. и 20.12. Освен купона, си направихме и две разходки из Търново - едната само с Жоро вечерта на 19.12., а другата - цялата компания на следващата сутрин, когато посетихме църквата Свети Четиридесет мъченици. По Коледа не пропуснахме да се разходим и до Пловдив, където тъкмо навреме за създаване на коледно настроение заваля сняг. И така, измина още една интересна година, през която отново смених работата - да бъда редактор в списание за уеб е нещо интересно за мен и ме вълнува искрено. За сметка на писането и редактирането в списанието (както и поради липсата на ентусиазъм, която ме беше обхванала на предишната ми работа, отдалечена от уеб на светлинни години), ми оставаха много малко идеи и време за писане тук. Това установих, когато реших да си направя една страничка, събираща най-добрите ми постове в блога, откакто го започнах през далечната 2004 г. Доста неща се промениха оттогава насам, но аз все още си блогвам, че даже има хора, които смятат нещата, които пиша, за интересни и ме четат. Затова за 2009 г. си пожелавам повече време и вдъхновение не само за .net, а и за писане в блога.
- Tags:
- Пловдив
- лично
- празник
- снимки
- net
- За блога
- Новини
- Хубави срещи
- Празници
- Коледа
- Почивка
- Пътуване
- Велико Търново
- Работа
January 4 2009, 8:24pm
-
I posted to silvina-bg.com
WordPress Upgrade Party
http://silvina-bg.com/blog/2008/12/13/wordpress-upgrade-party/
WordPress наистина се обновява лесно, особено на парти като това, което се проведе този четвъртък. Разриба се, аз, като новак в WordPress, имах сериозни опасения, че мога да си “омажа” блога, поради което изчаках и направих ъпгрейда на партито, благодарение на помощта на Мишел. Не мина и без едно забиване след първото пускане, където Ники Бачийски ми помогна да реша проблема. Оказа се, че един от плъгините, които ползвах досега - PHP Speedy - не работи както трябва, по-точно - когато е включен, блогът показва изцяло празна бяла страница, но след изключването му всичко отново заработи нормално и все още е така. Благодаря за помощта на Мишел и Ники. Другата основна причина да отида на партито бяха готините хора, с които прекарахме една много приятна и забавна вечер с готина музика и приказки. Малко снимки от въпросната вечер съм качила в галерията си. Още малко има при Мишел, надявам се скоро и останалите, които снимаха по време на партито, да се похвалят с кадрите.
December 13 2008, 4:33am
-
I posted to silvina2004.blogspot.com
Все още ваканционно
http://silvina2004.blogspot.com/2008/09/blog-post_28.html
Още един ден (даже по-малко от ден) остава, докато приключи малката ваканция, която си взех по случай 26-ия си рожден ден. Прекарах я страхотно - пътувах и празнувах. Подаръци и поздравления за рождения ден започнах да получавам още на 22 септември (макар че той е на 25-и). Рождения си ден прекарах в Хисар, където студеното време се съчета идеално със спа хотела, от който излизах само за вечеря и за разходка в последния ден, преди да тръгна за Пловдив. Там присъствах на нещо, което отдавна исках да видя на живо, а не само да чета за него - Нощта на музеите и галериите. Чудесно беше да си направя една хубава нощна разходка, съчетана с изкуство, да видя накуп толкова много интересни места и експозиции, и то в компанията на весели, усмихнати хора. Като допълнителен бонус, проливният дъжд, който едва не удави цяла България, спря като по поръчка точно вечерта на 26 септември. За съжаление, никак ме няма по нощните снимки, така че това, което направих, отразява само малка част от преживяването и от местата, които успях да посетя през тази нощ. Със сигурност си струваше и бих повторила и догодина, ако имам възможност!Днес вече съм в София и трябва да се настройвам психически и физически за новата работна седмица. Както обикновено след добре прекаран отпуск, ми се иска още, но... и на това ще му дойде времето до края на годината.
September 28 2008, 4:11am
-
I posted to silvina2004.blogspot.com
Ваканция по никое време
http://silvina2004.blogspot.com/2008/09/blog-post_26.html
В отпуск съм послучай рождения си ден и го прекарвам добре - май за първи път празнувам рожден ден цяла седмица. Пътувам насам-натам: ще разкажа повече, когато се върна. Накратко - доскоро бях в Хисар,днес празнувах рожден ден (макар че цял ден валя като из ведро, което не предразполагаше към особено весело настроение), а утре също предстои нещо интересно.В този пост искам и да благодаря на всички, които ми честитиха рождения ден по всички възможни начини - с обаждания по телефона, с SMS, по e-mail, Twitter, edno23.com, във Facebook... Едно голямо благодаря на всички - много ме зарадвахте!
September 26 2008, 2:07am
1 2