Днес получих много интересно предложение – за разлика от обичайния спам, който се опитва да ми продаде нещо, от този e-mail аз самата можех да се превърна в спамър и да печеля от това… ако бях отговорила. Интересна схема. Ето и текста – без повече коментар.
Hello
I’m offering you to become a part time reseller of bulk emailing software. No sales experience needed, you will not need to make any sales. Using Email Extracting software you will extract email addresses and create your own customer lists. And then using Bulk Email Sender you will send this letter to customers from your list. This software allows you to extract and send 50 000 – 70 000 email addresses per day. Usually response percentage is 0.01% but it is 50 customers per day, that’s 50 x 10 = 500$ per day!
To become a reseller you have to buy Bulk Email Sender and Email Extracting software. You can order it from following persons:
1# You can buy Email Extractor software from:
valeriys45@e-apollo.lv
Valerijs Steinman
Dzelzavas Street 25-149
Riga, LV-1084
Latvia
2# You can buy Bulk Email Sender software from:
alexander.m@e-apollo.lv
Aleksandrs Mastins
Zvaigznu Street 5-5
Riga, LV-1009
Latvia
On a blank piece of paper, clearly write down your name, your mailing address, your email address, fold it around a 10$ banknote and send one letter to each reciepment.
They will contact you to discuss the best way to deliver your software to you and will help you with its installation. Once you’ve have both softwares successfully installed on your PC you need to change software seller details. Please delete 2# seller details, move 1# seller details to the 2# field and then write your own contact details to field 1#. Now you are ready to start your own bulk emailing campaign.
Here is even more: The person who will buy software from you, will insert his details under field 1# and will move your contact details under field 2# – this means that you will receive money not only from your direct customers, but also from their customers. And this means even MORE MONEY!
Yours Sincerely, Bulk Emailing Campaign Manager
V.S.
-
I posted to silvina-bg.com
Станете спамър – лесно и с гарантирана печалба
March 5 2010, 11:04pm
-
I posted to silvina-bg.com
Как ме намират хората? Част 2
След като преди време публикувах част от веселите фрази, чрез които някои хора намират сайта и блога ми в Google, наскоро пак ми хрумна да проверя дали се е появило нещо ново и смешно. Разбира се, има такива работи – ето ги, със запазен оригинален правопис. презентация-която говори вместо нас А презентаторът какво прави в този случай – само сменя слайдовете ли? въображаеми случки Къде ги намериха тези, като повечето случки, за които разказвам тук, са съвсем реални? kak video namirat horata Като YouTube или vbox7 отворят. най отзад нареждам се Човек, който не предрежда останалите на опашката – браво! фацебоок ще се плаща ли Не. хубави e-mail адреси Аз се надявах за хубавите ми очи някой нещо да каже, а то… izpuskane padane na бебето Внимавайте повече, че ровенето из Google след това е като след дъжд качулка! как се пише покана за презентация в голям завод Знам ли? А в малък завод? снимки на ход дог Е, това го имам.
програма за писане на списание Де да имаше такава… щях да си я инсталирам и хич нямаше да си давам зор в .net – тя щеше да ми пише статиите наготово. мечо за исус Ъ? ПЛАЩА ЛИ СЕ ЗА ФАЦЕБООК НЕ! Но всъщност, като се замисля… за Facebook не се плаща, за ФАЦЕБООК може и да има такса. как да садим работодателя Без коментар.
vlak vitosha expres Няма такъв – те все още имат само автобуси. плаща ли се за групите във фацебоок Сега пък и за групите… Защо не влезеш в някоя и не пробваш дали ще ти поискат да си платиш? силвина адвокат „Силвина президент“ по-добре ми звучи, но нека бъдем по-скромни – като за начало и адвокат става. как да пуснем спам А си мислех, че е лесно… но не, някои хора тепърва се учат. Моля, бъдете снизходителни. задължен ли е работодателя да ми предостави длъжностна характеристика при постъпване на работа и форум Длъжностна характеристика – да, форум – не. Даже има вероятност да си навлечеш неприятности, ако цъкаш из форуми в работно време и това не влиза в преките ти служебни задължения. снимки станислав божков по бельо Олеле! Стан, какво правят фенките ти в моя блог? В твоя толкова ли нямаш снимки по бельо? нова година посрещнахме сега трябва да се работи мнения Лошо! Ама няма как, трябва и да се работи… разстояние москва-чукотка Хм, чак толкова ли приличам на чукча, че чак и да знам това?
March 3 2010, 12:05am
-
I posted to silvina-bg.com
Честита Баба Марта!
- Tags:
- празник
- весело
- пожелание
- Празници
- Баба Марта
March 1 2010, 12:22am
-
I posted to silvina-bg.com
Приключения с автобус и багаж във Варна
Днес, докато с колеги си разказвахме смешни и абсурдни преживелици, реших ей така, ни в клин, ни в ръкав, да започна да си записвам подобни неща, които са ми се случвали – и за да не ги забравя, и за да им се посмее още някой освен участниците в тях. Общото между първите две истории, за които се сетих веднага, е Варна – един от любимите ми градове в България, където често обичам да ходя. Обикновено пътувам с автобуси на „Биомет“ до Автогара Варна. Действието в случка първа се развива през лятото на 2008, в началото на туристическия сезон. На автогарата пристига поредният автобус, пълен с уморени от пътя и жегата летовници от София, част от които съм и аз. Тъй като съм дошла на почивка, съм с багаж – куфар и пътна чанта, – както по принцип пътуват повечето пътници по тази автобусна линия. На автогарата, както обикновено, ме посреща усмихнат и учтив таксиметров шофьор (варненци направо са за завиждане по отношение на добрите таксиметрови услуги в техния град – там работят едни от най-отзивчивите фирми и шофьори). От първоначалния разговор с шофьора става ясно, че той чака именно този автобус и се надява на клиенти, дошли на почивка, които да закара до някой хотел. След първоначалната размяна на общи приказки той поглежда надолу към чантата в ръката ми и куфара в краката ми и изразява учудване: „А, ама вие сте с багаж!“ Струва ми се доста странно да дойда на почивка на море без багаж, но когато шофьорът отваря багажника на таксито, разбирам причината за възклицанието му. Какво е учудването ми, когато виждам по средата на багажника две кори с яйца! В отговор на учудения ми поглед започва дълъг и заплетен разказ за роднина на шофьора, от когото той е взел яйцата с идеята да си ги закара вкъщи в еди-кой-си квартал на Варна, но по пътя решил да мине през автогарата, за да провери дали ще успее да хване клиент в същата посока. Интересно защо човекът беше решил, че точно от този автобус хората ще слизат предимно без багаж. За щастие, багажникът му беше голям и успя да побере и куфара, и пътната чанта, и яйцата, които останаха невредими по целия път, закрепени върху куфара – и до днес се чудя как стана този фокус. В случка втора главен герой е същата пътна чанта, с която пътувах до Варна (отново с „Биомет“) през септември 2009. Този път завръзката стана още в София – при качването на чантата в багажното отделение на автобуса шофьорът я огледа внимателно, залепи й стикер с номер, за да не се загуби, а стикер със същия номер залепи и на моя билет. Това е рутинна процедура, която служителите на този превозвач понякога спазват, понякога – не, но за първи път я извършиха толкова внимателно. Приятно впечатлена, заех мястото си в автобуса. На слизане във Варна не бързах да си взема багажа – бях спокойна, та нали всичко се следеше толкова внимателно? Когато до автобуса останах само аз от всички пътници обаче, що да видя: в багажното отделение имаше само една чанта и тя не беше моята! Не наподобяваше моята нито на размер, нито на външен вид, да не говорим за това, че не беше с номера, залепен на билета ми – не съвпадаше дори една цифра. Шофьорът на автобуса и колегата му, който помагаше в раздаването на багажа, се чудиха и маяха как е възможно да е станало подобно нещо, инспектираха багажа, за да са сигурни, че вътре няма взривно устройство (откриха само дамско бельо – не мое обаче – и пластмасови кофички от кисело мляко със семена за разсад). След посещение в билетния офис на „Биомет“ на автогарата се установи, че общо взето, съм оставена на произвола на съдбата – ако притежателката (или притежателят) на бельото и кофичките за разсад решеше да си потърси чантата, щеше да вземе своята от офиса на фирмата и да остави моята. Ако не, се започваше един дълъг процес на ходене по мъките, докато докажа пред застрахователя на „Биомет“ колко чанти съм имала, какво е имало в тях и че не се опитвам да осъществя застрахователна измама, криейки пътната си чанта вкъщи и настоявайки, че е изгубена по вина на превозвача (защото неговите служители все пак са дали чантата ми на някой друг). За щастие, по-късно същата вечер някой се обадил разтревожен в билетния офис на „Биомет“ във Варна, защото едва вкъщи забелязал, че чантата, с която е слязъл от автобуса от София, не е съвсем същата като тази, с която се е качил… и вътре има дрехи, книги и зарядни устройства за два мобилни телефона и фотоапарат, вместо дрехи и разсад. Така случката завърши с щастлив край – служителите на „Биомет“ дори бяха взели такси за своя сметка до хотела ми и когато се прибрах от вечеря, чантата ми ме чакаше непокътната на рецепцията. И все пак, след тази случка имам обеца на ухото: никога да не слагам всичките си яйца в една кошница, т.е. всички зарядни в една чанта, за да не рискувам отново да се лиша от всичките си устройства на батерии с един удар.
February 2 2010, 8:21pm
-
I posted to delicious.com
Социализъм - Лозунги — Бисери на глупостта
January 16 2010, 10:44pm
-
I posted to silvina-bg.com
Местата за игра в моето детство
Днес видях, че Жюстин е писала за игрите, които е играла като малка и местата, на които ги е играла. Докато четях, се вдъхнових за подобна публикация и чак тогава в края на нейната видях, че тя ме кани да направя точно това. Разрових стария си фотоалбум и намерих няколко сравнително добри кадъра.
Оказа се, че от малкото снимки на детски площадки, които имам, най-хубавите ми са от Варна. От 1984 г. са и доколкото знам, са правени в Морската градина по време на семейна почивка на море. На тях съм на две годинки, така че едва ли играта ми е имала особено сложен замисъл или правила – помня само, че като малка много обичах и люлките, и катерушките. Любимата ми катерушка беше широко разпространеното „кълбо“ – смешно е, че нямам детски снимки с него, но за сметка на това тази Коледа в Пловдив попаднах на една много приятна и поддържана деткса площадка до моста „Герджика“, откъдето се върнах със снимков материал.
На по-късен етап (5-6-годишно възраст) се запалих по федебрала и той ми остана любима игра за доста дълго време. На следващата снимка се готвя за игра в градинка между блоковете зад бившия ресторант „Стадиона“ в Пловдив – има я и до днес, дори май изглежда почти по същия начин.
И накрая – да предам щафетата нататък към Ани, Бого, iko, Станислав Божков и Дончо. А вие къде сте играли като малки?
January 11 2010, 1:04am
-
I posted to delicious.com
България | Eвала бе, митница - Dnevnik.bg
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/01/06/838566_evala_be_mitnica/
Как се освобождава от митница поръчка от онлайн магазин.
- Tags:
- Интернет
- весело
- е-търговия
- България
- съвети
January 7 2010, 11:09pm
-
I posted to silvina-bg.com
Коледно-новогодишно настроение
Днес попаднах на много хубава публикация на Гори, където тя описва нещата, които й създават коледно настроение и се вдъхнових да събера на едно място и моите. Тъй като не съм от най-религиозните хора (макар че отбелязвам Коледа и Великден), за мен Коледа и Нова година се сливат в една хубава поредица от зимни празници, през които се радвам на следното:
Почивка. Където и да работя и с каквото и да се занимавам, гледам да си организирам нещата така, че освен през лятото, да си взема и отпуск между Коледа и Нова година. И без това не съм особено продуктивна, когато току-що съм се върнала отнякъде, където съм празнувала Коледа и чакам с нетърпение Нова година. По-добре да неутрализирам натрупаната през изминалите 12 месеца умора и да започна новата година свежа и отпочинала. (В .net въпросът беше решен кардинално с коледна ваканция за цялата редакция – препоръчвам го горещо.) Любими хора. Кога, ако не сега, мога да се видя (или поне да поговоря по телефона) на спокойствие с всички, които искам да видя и чуя? През лятото отпуските рядко съвпадат, а големите празници са по едно и също време за всички.
Пътуване. И тази година прекарах Коледа в Пловдив. Тази Нова година пътуването ще ми се размине, но догодина – кой знае?
Украса. Задължително поне една елха вкъщи и един гирлянд светещи лампички на прозореца. Оттам нататък, както е казал Мечо Пух, „колкото повече, толкова повече“. Баници с късмети. Имам и на Коледа, и на Нова година, а тази година имахме и офисна баница, от която ми се падна… мързелът.
Избиране на подаръци. Още към края на ноември започвам да се оглеждам и да си правя планове и сметки кой какво ще получи от мен в края на годината. Много е забавно да видиш радостта на някого, чиито предпочитания си улучил и си го изненадал приятно. Честитки. Освен да получавам и изпращам празнични честитки, обичам да обикалям блоговете, които по принцип следя, за да се порадвам на това кой как е решил да поздрави читателите си. Тази година най-свежата публикация от този тип открих при Гари Маршъл, един от любимите ми сътрудници на британското списание .net. И така и така съм на тази тема – най-сладурската „корпоративна“ картичка, която видях през 2009, е на ABC Design & Communication. Поглед назад. В края на годината е много полезно да погледнеш какво ти се е случило през нея, какво си постигнал, кое си могъл да направиш по-добре… За смисъла от плановете за идващата година се колебая, но обзорът на старата винаги си струва. Тези дни ще го блогна – има тръпка в това човек да се похвали с постижения (за да се надъха за нови през идващата година) и да отчете с какво не се е справил (за да се самостимулира да не повтаря публичната изглагация и през следващата година ).И за финал – една от песните, които винаги ми създават коледно настроение…
December 30 2009, 3:53am
-
I posted to silvina-bg.com
OpenFest 2009
http://silvina-bg.com/blog/2009/11/24/openfest-2009/
Както обикновено към края на октомври/началото на ноември, и тази година се проведе OpenFest в София. И този път помагах (макар и съвсем малко поради липса на свободно време – за двата дни на регистрацията може би съм свършила повече работа, отколкото по предварителната подготовка ), и този път се получи страхотен фест – може би един от най-посещаваните досега. Тази година фестът беше в „Интерпред“, тъй като станалият традиционен Военен клуб беше в ремонт. Решението явно се оказа добро – дойдоха доста хора и много от тях споделиха, че атмосферата на мястото им е харесала. Пак имаше и технически лекции, и такива за хора като мен, които разбират по нещо, но не са програмисти или мрежари. Пак беше пълно с готини хора и двете вечери завършиха в „Кривото“ на „Будапеща“ с пиене, хапване и интересни разговори. (Например, научих от изстрадал потребител, че, както и предполагах, е голям шок да се сблъскаш с Windows, ако си започнал „компютърния си стаж“ на Mac, а няколко години по-късно си преминал на Linux с графична среда KDE или Gnome. ) Тази година имаше и панел OpenArt, посветен на фотографията. И, както и всяка предишна година, вечерта след втория ден ми беше тъжно, че всичко е свършило… но OpenFest ще има и догодина… Докато това време дойде, вижте малко снимки – от мен, nickelangelo и Сале, – видео + кратък репортаж и дори виртуална разходка из феста (на официалния сайт скоро ще има и видео от лекциите). Повече за тазгодишния фест – при Крокодила, Пенев, Завеяна, Данков, Светлин Наков.
November 24 2009, 10:33pm
-
I posted to silvina-bg.com
Блогърска бира с ПИБ
Много приятни срещи и събития напоследък – май ще трябват няколко поста, за да разкажа всичко. Започвам в обратен хронологичен ред с блогърската среща, организирана от Първа инвестиционна банка вчера в едно приятно заведение в центъра на София, наречено Ale House. Макар че не пия бира (за сметка на това ям почти всичко ), ми беше много приятно да се запозная на живо с хората, които стоят зад блога, Twitter профила и Facebook страницата на ПИБ, които освен че разбират доста от социални медии и Web 2.0, са и много симпатични хора. Макар че се опитаха да скромничат, като казаха, че не са единствената българска банка с корпоративен блог, със сигурност са единствената с правилна и адекватна стратегия за комуникация в блогосферата и в социалните мрежи. Новото при тях, което предстои, е възможността, която скоро ще въведат, да им се задават всякакви въпроси онлайн – не че сега не може, но доколкото разбрах, смятат да пуснат отделен, постоянно наглеждан Twitter акаунт специално с тази цел, който да интегрират в блога си. Звучи интересно… И все пак, колкото и да се „социализираме“ онлайн, друго си е на живо. Освен с екипа от ПИБ, се зарадвах да се видя и с хора, чиито блогове чета, а доста от тях познавам и „офлайн“. Най-вече надувах главите на Ани и Мишел и ми се струва, че и след няколко часа пак не успяхме да се наприказваме с Ани. Е, скоро може би предстои още една блогърска среща… а междувременно за вечерта с ПИБ можете да прочетете още при Майк Рам, Марио, Петър и Биляна и, разбира се, в официалния блог на банката, а малко снимки има тук.
- Tags:
- Интернет
- щастие
- весело
- микроблог
- събитие
- блог
- Хубави срещи
- приятели
- Web 20
- банка
- ПИБ
- среща
October 24 2009, 12:04am