Днес, докато с колеги си разказвахме смешни и абсурдни преживелици, реших ей така, ни в клин, ни в ръкав, да започна да си записвам подобни неща, които са ми се случвали – и за да не ги забравя, и за да им се посмее още някой освен участниците в тях. Общото между първите две истории, за които се сетих веднага, е Варна – един от любимите ми градове в България, където често обичам да ходя. Обикновено пътувам с автобуси на „Биомет“ до Автогара Варна. Действието в случка първа се развива през лятото на 2008, в началото на туристическия сезон. На автогарата пристига поредният автобус, пълен с уморени от пътя и жегата летовници от София, част от които съм и аз. Тъй като съм дошла на почивка, съм с багаж – куфар и пътна чанта, – както по принцип пътуват повечето пътници по тази автобусна линия. На автогарата, както обикновено, ме посреща усмихнат и учтив таксиметров шофьор (варненци направо са за завиждане по отношение на добрите таксиметрови услуги в техния град – там работят едни от най-отзивчивите фирми и шофьори). От първоначалния разговор с шофьора става ясно, че той чака именно този автобус и се надява на клиенти, дошли на почивка, които да закара до някой хотел. След първоначалната размяна на общи приказки той поглежда надолу към чантата в ръката ми и куфара в краката ми и изразява учудване: „А, ама вие сте с багаж!“ Струва ми се доста странно да дойда на почивка на море без багаж, но когато шофьорът отваря багажника на таксито, разбирам причината за възклицанието му. Какво е учудването ми, когато виждам по средата на багажника две кори с яйца! В отговор на учудения ми поглед започва дълъг и заплетен разказ за роднина на шофьора, от когото той е взел яйцата с идеята да си ги закара вкъщи в еди-кой-си квартал на Варна, но по пътя решил да мине през автогарата, за да провери дали ще успее да хване клиент в същата посока. Интересно защо човекът беше решил, че точно от този автобус хората ще слизат предимно без багаж. За щастие, багажникът му беше голям и успя да побере и куфара, и пътната чанта, и яйцата, които останаха невредими по целия път, закрепени върху куфара – и до днес се чудя как стана този фокус. В случка втора главен герой е същата пътна чанта, с която пътувах до Варна (отново с „Биомет“) през септември 2009. Този път завръзката стана още в София – при качването на чантата в багажното отделение на автобуса шофьорът я огледа внимателно, залепи й стикер с номер, за да не се загуби, а стикер със същия номер залепи и на моя билет. Това е рутинна процедура, която служителите на този превозвач понякога спазват, понякога – не, но за първи път я извършиха толкова внимателно. Приятно впечатлена, заех мястото си в автобуса. На слизане във Варна не бързах да си взема багажа – бях спокойна, та нали всичко се следеше толкова внимателно? Когато до автобуса останах само аз от всички пътници обаче, що да видя: в багажното отделение имаше само една чанта и тя не беше моята! Не наподобяваше моята нито на размер, нито на външен вид, да не говорим за това, че не беше с номера, залепен на билета ми – не съвпадаше дори една цифра. Шофьорът на автобуса и колегата му, който помагаше в раздаването на багажа, се чудиха и маяха как е възможно да е станало подобно нещо, инспектираха багажа, за да са сигурни, че вътре няма взривно устройство (откриха само дамско бельо – не мое обаче – и пластмасови кофички от кисело мляко със семена за разсад). След посещение в билетния офис на „Биомет“ на автогарата се установи, че общо взето, съм оставена на произвола на съдбата – ако притежателката (или притежателят) на бельото и кофичките за разсад решеше да си потърси чантата, щеше да вземе своята от офиса на фирмата и да остави моята. Ако не, се започваше един дълъг процес на ходене по мъките, докато докажа пред застрахователя на „Биомет“ колко чанти съм имала, какво е имало в тях и че не се опитвам да осъществя застрахователна измама, криейки пътната си чанта вкъщи и настоявайки, че е изгубена по вина на превозвача (защото неговите служители все пак са дали чантата ми на някой друг). За щастие, по-късно същата вечер някой се обадил разтревожен в билетния офис на „Биомет“ във Варна, защото едва вкъщи забелязал, че чантата, с която е слязъл от автобуса от София, не е съвсем същата като тази, с която се е качил… и вътре има дрехи, книги и зарядни устройства за два мобилни телефона и фотоапарат, вместо дрехи и разсад. Така случката завърши с щастлив край – служителите на „Биомет“ дори бяха взели такси за своя сметка до хотела ми и когато се прибрах от вечеря, чантата ми ме чакаше непокътната на рецепцията. И все пак, след тази случка имам обеца на ухото: никога да не слагам всичките си яйца в една кошница, т.е. всички зарядни в една чанта, за да не рискувам отново да се лиша от всичките си устройства на батерии с един удар.
-
I posted to silvina-bg.com
Приключения с автобус и багаж във Варна
February 2 2010, 8:21pm
-
I posted to silvina-bg.com
Да посрещнем новата и да изпратим старата (година)
Честита да ни е новата година и дано ни донесе повече късмет, щастие, успехи и здраве от 2009! В първата си публикация за 2010 ще се опитам да си направя равносметка на изминалата година и да преценя какво бих могла да подобря през новата. Годината стартира ударно и тежко: освен че кризата започна реално да се усеща, напусна първият главен редактор на списание .net – Ани Костова-Бозгунова – и аз направих няколко броя сама като заместник-главен с помощта на издателя Биляна Лаундс. Предизвикателството беше голямо, но мисля, че успях да се справя – най-малкото, никой не се оплака от нещо, свързано със списанието, по това време. От брой 188 нататък нещата започнаха да се нормализират с идването на новия главен редактор на .net – Сашо Бойчев. През лятото в екипа на списанието се случи още една промяна. Този път напуснах аз заради нещо ново и много интересно за мен – възможността да се грижа за сайта на Програма „Глоб@лни библиотеки – България“. Вече пет месеца съм сътрудник портал и преводач в програмата, като значителна част от работата ми се състои в планирането и подготовката на обновяването, което се очаква да види бял свят към средата на 2010 г. и да превърне сегашния сайт в библиотечен портал с модерна визия и нови възможности – какви са те няма да разкривам все още, иначе няма да е интересно.
Освен с работа се занимавах и със SEO – пробвах се в състезанието avtorentacar и макар че не му отделях особено много време и се поизложих с домейна avtorentacar.bg (стартирах го много късно и не положих почти никакви усилия за оптимизацията му), с поддомейн на silvina-bg.com заех девето място в конкуренция с още 91 участници. Напук на кризата, 2009 г. беше богата на семинари и обучения от всякакъв вид, включително и на такива на уеб тематика – проведоха се както традиционните ежегодни събития, така и много нови. Сред големите новости бяха серията от семинари, организирани от .net – по ползваемост, онлайн маркетинг и дизайн. Всички събития бяха със силна програма и известни лектори, сред които и гост звезди от чужбина от ранга на Ейса Бейли, Питър Мерхолц и Артемий Лебедев. Освен това си струваше да се отбележат:WebXpo в Пловдив – изложения, посветени на уеб, в класическата си форма с щандове на представените фирми, почти не се случват у нас. WebXpo обаче доказа, че този модел е възможен и работи, а организаторите издадоха, че през новата година се очаква той да се доразвие и обогати. Webit – най-мащабната уеб конференция, организирана в България досега. Събра уеб гурута от цял свят, които споделиха опита си с аудитория от над 4000 души не само от нашата страна, а и от други балкански държави. Постави началото на серия от Webit събития, които ще продължат да се провеждат регулярно. Уеб конкурсът на годината несъмнено беше БГ Сайт със своето десето юбилейно издание, съпътствано от подобаващо тържествена церемония и от станалия традиционен уеб семинар, който от година на година става все по-интересен и полезен. Специалистите по ползваемост от „Лукрат“ организираха семинар по случай Световния ден на ползваемостта, пълен с готини лекции и приложими идеи. За 2010 все още не са обявили планове, но не се съмнявам, че имат такива – въпрос на време е да ги узнаем всички.
Разбира се, и през 2009 имаше OpenFest – тази година моят принос беше повече от скромен (ако изключим стоенето на регистрацията през двата дни на феста, свърших много малко друга работа). За сметка на това, издание 2009 беше едно от най-добрите, правени досега (като не искам да кажа, че между тези два факта има причинно-следствена връзка ). В личен план годината беше нормална и спокойна, но успях да постигна нещо важно за мен: отслабнах с 12 килограма за три месеца, започвайки в края на септември. За сравнение: юли 2009 септември 2009 декември 2009 Досега не съм обявявала тържествено решения, идеи и планове за годината в началото й (или най-малкото, не съм ги блогвала). Този път ще го направя и… да видим какво ще стане в края на новата година. И така, през 2010 се надявам:
да посетя няколко интересни събития (като списъкът най-вероятно ще се допълва с още); да започна успешно превръщането на glbulgaria.bg във функционален и красив библиотечен портал; да продължа с по-честото блогване (с което напоследък май се справям ) и да направя този блог по-интересен и полезен – как точно ще видите, когато му дойде времето ; да спя и да почивам повече (доколко ще го изпълня не се знае – тези дни прегледах всичките си публикации от 2004 г. насам и си припомних, че редовно си го обещавам и след това винаги намирам нещо по-интересно за правене от бездействието и спането); да си оправя зъбите; да сваля още поне 10 килограма.
Макар че съм оформила целите си като „надежди“, което ми оставя някакъв път за измъкване, ще се постарая да се „отчета“ с успех по всички точки през януари 2011. И… нека една хубава година да започне сега!
- Tags:
- Пловдив
- лично
- празник
- свобода
- Интернет
- щастие
- София
- снимки
- интересно
- net
- SEO
- сайт
- avtorentacar
- състезание
- събитие
- блог
- OpenFest
- пожелание
- БГ Сайт
- За блога
- Новини
- Хубави срещи
- Празници
- Почивка
- Пътуване
- Работа
- семинар
- обучение
- WebXpo
- Web 20
- Webit
- среща
- Глоб@лни библиотеки
- Кауза
- Нова година
- здраве
- Лукрат
- равносметка
- цели
January 1 2010, 6:26am
-
I posted to silvina-bg.com
До Черноморец и назад (и още няколко местенца…)
След като се върнах от лятната почивка, подредих и качих снимките и видеоклиповете от нея, крайно време е и да напиша няколко думи за това как мина. Накратко казано, първоначалната идея да започна с Черноморец и да остана още няколко дни в Слънчев бряг се осъществи успешно. Досега не бях ходила в Черноморец, но имам бивша колежка там, която най-сетне успях да посетя. Черноморец е симпатичен малък град (доколкото разбрах, съвсем отскоро е град – даже по време на почивката си на много места срещах табели „село Черноморец“), пълен с къщи за гости и малки семейни хотели. Плажът е приятен, а мястото е спокойно. Не му липсват забавления (няколко заведения, готини ресторанти и лунапарк), но не може да се сравни с шумотевицата на повечето български курорти – това е място за хора, които имат нужда от спокойствие преди всичко. Къщите за гости са много. Ние бяхме двама и отседнахме в къща „Киримови“ (не обръщайте внимание на ретро-вида на сайта и на copyright бележката от 2005 г. – информацията все още е актуална). Останахме много доволни – къщата е отлично поддържана, на десетина минути пеш от плажа е, а домакините се отнасят с отседналите наистина като с гости, на които се радват, че са дошли да ги посетят. Дори останахме там два дни повече от предвиденото, като съкратихме престоя в Слънчев бряг. Черноморец, освен че е приятно местенце, е близо до Бургас и Созопол, с удобен транспорт до почти всяка точка на Черноморието. Възползвахме се и направихме по една бърза разходка до Созопол и Приморско. Прекарахме известно време и в Бургас, където за пръв път видях на живо (и дори пипнах) пясъчни скулптури. Оказа се, че в града се провежда фестивал (който май е първият от този тип в България). Все още има време за разглеждане: скулптурите ще са там през цялото лято – до 15 септември, доколкото помня от рекламния транспарант, който видях на входа на Морската градина. Последните два дни, както вече споменах, бяха в Слънчев бряг – разходки, мини-голф и стрелбища. Курортът почти не се е променил от 2007 г. насам, когато бях на почивка в него за седмица, освен с това, че изглеждаше малко по-празен от обичайното – може би заради кризата или защото още сме едва в началото на активния туристически сезон. И така… след много плаж, слънце и почивка, отново съм в София. Колкото и да ми се иска още малко време на морето, си знам, че никога няма да ми бъде достатъчно. А и лятото още не е свършило, все пак…
July 24 2009, 4:33am
-
I posted to silvina-bg.com
…и замирисва на море
Време е и на мен да ми замирише на море…
July 10 2009, 1:17pm
-
I posted to silvina-bg.com
WebXpo Пловдив 2009
http://silvina-bg.com/blog/2009/06/09/webxpo-%D0%BF%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2-2009/
Силвина на щанда на .net на WebXpo 2009 В края на миналата седмица присъствах на едно много приятно и полезно събитие - изложението WebXpo в Пловдив. Идеята му беше да събере фирми от уеб бранша за два дни - 5 и 6 юни - и те да се представят пред свои потенциални партньори и клиенти. Излагахме се и ние с весел и ярък щанд, от който продадохме доста списания и абонаменти и осъществихме много полезни контакти. Посетителите не бяха много, но за сметка на това останах с впечатлението, че знаеха какво търсят и за какво са дошли. Между двата дни на изложението имаше и организирана вечеря за всички изложители, която мина в разказване на весели истории и разговори за уеб, хостинг и други подобни неща. Успях да се видя със стари колеги и да се запозная с нови хора - а и, разбира се, да се разходя из Пловдив въпреки тропическата жега. Поздравления за Ованес и Симона за добре организираното изложение! Надявам се да го има и догодина - още по-голямо и с повече участници и посетители. А дотогава - ето моите снимки от WebXpo 2009. Има и още, публикувани от разни добри хора във Facebook.
June 9 2009, 2:30am
-
I posted to silvina-bg.com
Приключение с “Витоша Експрес”
На 1.03.2009 г. пътувах от София до Пловдив с автобуса на фирма “Витоша Експрес” в 10:00 ч. По време на това пътуване ми се случи нещо, меко казано, странно. Още на Централна автогара шофьорът качи няколко правостоящи пътници с обяснението, че по пътя ще имат възможност да слязат и да бъдат настанени в друг автобус. След това се повъртяхме из София (не засякох точно колко време, тъй като не бързах, но сред пътниците имаше такива, за които часът на пристигане в Пловдив беше от значение и не им стана особено приятно от тази ситуация). В един момент автобусът спря и шофьорът нареди на всички пътници да слязат, защото щял да дойде друг, по-голям автобус, който да ни превози до Пловдив. Едва ли е нужно да споменавам, че в този момент на пътниците вече никак не ни беше весело, а отговорът на шофьора на основателните въпроси “Защо?” беше: “Аз какво да направя, като така са ми наредили? Какво да обяснявам на шефа си после?” В крайна сметка по-големият автобус дойде след няколко минути и дори успяхме да стигнем в Пловдив почти навреме. В продължение на няколко години пътувам често из България по всевъзможни маршрути и тъй като нямам кола, използвам предимно автобусен превоз. Била съм клиент на почти всички по-големи фирми, работещи на българския пазар за междуградски пътнически превози, но в такава ситуация не бях попадала досега. Проблемът с повечето продадени места по грешка, разбира се, се е появявал, но във всички досегашни подобни случаи фирмата просто е пускала втори автобус, на който да се качат съответните пътници или е презаверявала билети за по-късен час. Независимо коя е въпросната фирма, откъде докъде пътува и дали е монополист по съответната линия. Напълно нормално - пътниците са си платили, за да пътуват комфортно, а не да се прекачват от едно превозно средство на друго насред пътя. Все пак става дума за хора, а не за чували с картофи, които да се натоварят от един багажник в друг. Но може би, вместо да се ядосвам, би трябвало да се радвам, че не ми се е случило това? В резултат от тази случка има нещо, което шофьорът би могъл да предаде на шефа си: отсега нататък поне двама пътници няма да ползват услугите на “Витоша Експрес”. Поради липса на друг превозвач по тази линия в посоченото време, ще се ориентираме към БДЖ.
March 5 2009, 8:27pm
-
I posted to silvina-bg.com
Нова година
Честита Нова година на всички! Надявам се, че сте прекарали добре изминалите почивни дни и ще се върнете на работа свежи, отпочинали и с хубави спомени от изминалите празници. При мен със сигурност е така - празнуването започна още с рождения ден на Бого на 19. и 20.12. Освен купона, си направихме и две разходки из Търново - едната само с Жоро вечерта на 19.12., а другата - цялата компания на следващата сутрин, когато посетихме църквата Свети Четиридесет мъченици. По Коледа не пропуснахме да се разходим и до Пловдив, където тъкмо навреме за създаване на коледно настроение заваля сняг. И така, измина още една интересна година, през която отново смених работата - да бъда редактор в списание за уеб е нещо интересно за мен и ме вълнува искрено. За сметка на писането и редактирането в списанието (както и поради липсата на ентусиазъм, която ме беше обхванала на предишната ми работа, отдалечена от уеб на светлинни години), ми оставаха много малко идеи и време за писане тук. Това установих, когато реших да си направя една страничка, събираща най-добрите ми постове в блога, откакто го започнах през далечната 2004 г. Доста неща се промениха оттогава насам, но аз все още си блогвам, че даже има хора, които смятат нещата, които пиша, за интересни и ме четат. Затова за 2009 г. си пожелавам повече време и вдъхновение не само за .net, а и за писане в блога.
- Tags:
- Пловдив
- лично
- празник
- снимки
- net
- За блога
- Новини
- Хубави срещи
- Празници
- Коледа
- Почивка
- Пътуване
- Велико Търново
- Работа
January 4 2009, 8:24pm
1