Днес получих много интересно предложение – за разлика от обичайния спам, който се опитва да ми продаде нещо, от този e-mail аз самата можех да се превърна в спамър и да печеля от това… ако бях отговорила. Интересна схема. Ето и текста – без повече коментар.
Hello
I’m offering you to become a part time reseller of bulk emailing software. No sales experience needed, you will not need to make any sales. Using Email Extracting software you will extract email addresses and create your own customer lists. And then using Bulk Email Sender you will send this letter to customers from your list. This software allows you to extract and send 50 000 – 70 000 email addresses per day. Usually response percentage is 0.01% but it is 50 customers per day, that’s 50 x 10 = 500$ per day!
To become a reseller you have to buy Bulk Email Sender and Email Extracting software. You can order it from following persons:
1# You can buy Email Extractor software from:
valeriys45@e-apollo.lv
Valerijs Steinman
Dzelzavas Street 25-149
Riga, LV-1084
Latvia
2# You can buy Bulk Email Sender software from:
alexander.m@e-apollo.lv
Aleksandrs Mastins
Zvaigznu Street 5-5
Riga, LV-1009
Latvia
On a blank piece of paper, clearly write down your name, your mailing address, your email address, fold it around a 10$ banknote and send one letter to each reciepment.
They will contact you to discuss the best way to deliver your software to you and will help you with its installation. Once you’ve have both softwares successfully installed on your PC you need to change software seller details. Please delete 2# seller details, move 1# seller details to the 2# field and then write your own contact details to field 1#. Now you are ready to start your own bulk emailing campaign.
Here is even more: The person who will buy software from you, will insert his details under field 1# and will move your contact details under field 2# – this means that you will receive money not only from your direct customers, but also from their customers. And this means even MORE MONEY!
Yours Sincerely, Bulk Emailing Campaign Manager
V.S.
-
I posted to silvina-bg.com
Станете спамър – лесно и с гарантирана печалба
March 5 2010, 11:04pm
-
I posted to silvina-bg.com
Поучително за конкуренцията от Pixar
- Tags:
- видеоклип
- pixar
- анимация
- Забавно
- поучително
March 4 2010, 12:20am
-
I posted to silvina-bg.com
Как ме намират хората? Част 2
След като преди време публикувах част от веселите фрази, чрез които някои хора намират сайта и блога ми в Google, наскоро пак ми хрумна да проверя дали се е появило нещо ново и смешно. Разбира се, има такива работи – ето ги, със запазен оригинален правопис. презентация-която говори вместо нас А презентаторът какво прави в този случай – само сменя слайдовете ли? въображаеми случки Къде ги намериха тези, като повечето случки, за които разказвам тук, са съвсем реални? kak video namirat horata Като YouTube или vbox7 отворят. най отзад нареждам се Човек, който не предрежда останалите на опашката – браво! фацебоок ще се плаща ли Не. хубави e-mail адреси Аз се надявах за хубавите ми очи някой нещо да каже, а то… izpuskane padane na бебето Внимавайте повече, че ровенето из Google след това е като след дъжд качулка! как се пише покана за презентация в голям завод Знам ли? А в малък завод? снимки на ход дог Е, това го имам.
програма за писане на списание Де да имаше такава… щях да си я инсталирам и хич нямаше да си давам зор в .net – тя щеше да ми пише статиите наготово. мечо за исус Ъ? ПЛАЩА ЛИ СЕ ЗА ФАЦЕБООК НЕ! Но всъщност, като се замисля… за Facebook не се плаща, за ФАЦЕБООК може и да има такса. как да садим работодателя Без коментар.
vlak vitosha expres Няма такъв – те все още имат само автобуси. плаща ли се за групите във фацебоок Сега пък и за групите… Защо не влезеш в някоя и не пробваш дали ще ти поискат да си платиш? силвина адвокат „Силвина президент“ по-добре ми звучи, но нека бъдем по-скромни – като за начало и адвокат става. как да пуснем спам А си мислех, че е лесно… но не, някои хора тепърва се учат. Моля, бъдете снизходителни. задължен ли е работодателя да ми предостави длъжностна характеристика при постъпване на работа и форум Длъжностна характеристика – да, форум – не. Даже има вероятност да си навлечеш неприятности, ако цъкаш из форуми в работно време и това не влиза в преките ти служебни задължения. снимки станислав божков по бельо Олеле! Стан, какво правят фенките ти в моя блог? В твоя толкова ли нямаш снимки по бельо? нова година посрещнахме сега трябва да се работи мнения Лошо! Ама няма как, трябва и да се работи… разстояние москва-чукотка Хм, чак толкова ли приличам на чукча, че чак и да знам това?
March 3 2010, 12:05am
-
I posted to silvina-bg.com
Приключения с автобус и багаж във Варна
Днес, докато с колеги си разказвахме смешни и абсурдни преживелици, реших ей така, ни в клин, ни в ръкав, да започна да си записвам подобни неща, които са ми се случвали – и за да не ги забравя, и за да им се посмее още някой освен участниците в тях. Общото между първите две истории, за които се сетих веднага, е Варна – един от любимите ми градове в България, където често обичам да ходя. Обикновено пътувам с автобуси на „Биомет“ до Автогара Варна. Действието в случка първа се развива през лятото на 2008, в началото на туристическия сезон. На автогарата пристига поредният автобус, пълен с уморени от пътя и жегата летовници от София, част от които съм и аз. Тъй като съм дошла на почивка, съм с багаж – куфар и пътна чанта, – както по принцип пътуват повечето пътници по тази автобусна линия. На автогарата, както обикновено, ме посреща усмихнат и учтив таксиметров шофьор (варненци направо са за завиждане по отношение на добрите таксиметрови услуги в техния град – там работят едни от най-отзивчивите фирми и шофьори). От първоначалния разговор с шофьора става ясно, че той чака именно този автобус и се надява на клиенти, дошли на почивка, които да закара до някой хотел. След първоначалната размяна на общи приказки той поглежда надолу към чантата в ръката ми и куфара в краката ми и изразява учудване: „А, ама вие сте с багаж!“ Струва ми се доста странно да дойда на почивка на море без багаж, но когато шофьорът отваря багажника на таксито, разбирам причината за възклицанието му. Какво е учудването ми, когато виждам по средата на багажника две кори с яйца! В отговор на учудения ми поглед започва дълъг и заплетен разказ за роднина на шофьора, от когото той е взел яйцата с идеята да си ги закара вкъщи в еди-кой-си квартал на Варна, но по пътя решил да мине през автогарата, за да провери дали ще успее да хване клиент в същата посока. Интересно защо човекът беше решил, че точно от този автобус хората ще слизат предимно без багаж. За щастие, багажникът му беше голям и успя да побере и куфара, и пътната чанта, и яйцата, които останаха невредими по целия път, закрепени върху куфара – и до днес се чудя как стана този фокус. В случка втора главен герой е същата пътна чанта, с която пътувах до Варна (отново с „Биомет“) през септември 2009. Този път завръзката стана още в София – при качването на чантата в багажното отделение на автобуса шофьорът я огледа внимателно, залепи й стикер с номер, за да не се загуби, а стикер със същия номер залепи и на моя билет. Това е рутинна процедура, която служителите на този превозвач понякога спазват, понякога – не, но за първи път я извършиха толкова внимателно. Приятно впечатлена, заех мястото си в автобуса. На слизане във Варна не бързах да си взема багажа – бях спокойна, та нали всичко се следеше толкова внимателно? Когато до автобуса останах само аз от всички пътници обаче, що да видя: в багажното отделение имаше само една чанта и тя не беше моята! Не наподобяваше моята нито на размер, нито на външен вид, да не говорим за това, че не беше с номера, залепен на билета ми – не съвпадаше дори една цифра. Шофьорът на автобуса и колегата му, който помагаше в раздаването на багажа, се чудиха и маяха как е възможно да е станало подобно нещо, инспектираха багажа, за да са сигурни, че вътре няма взривно устройство (откриха само дамско бельо – не мое обаче – и пластмасови кофички от кисело мляко със семена за разсад). След посещение в билетния офис на „Биомет“ на автогарата се установи, че общо взето, съм оставена на произвола на съдбата – ако притежателката (или притежателят) на бельото и кофичките за разсад решеше да си потърси чантата, щеше да вземе своята от офиса на фирмата и да остави моята. Ако не, се започваше един дълъг процес на ходене по мъките, докато докажа пред застрахователя на „Биомет“ колко чанти съм имала, какво е имало в тях и че не се опитвам да осъществя застрахователна измама, криейки пътната си чанта вкъщи и настоявайки, че е изгубена по вина на превозвача (защото неговите служители все пак са дали чантата ми на някой друг). За щастие, по-късно същата вечер някой се обадил разтревожен в билетния офис на „Биомет“ във Варна, защото едва вкъщи забелязал, че чантата, с която е слязъл от автобуса от София, не е съвсем същата като тази, с която се е качил… и вътре има дрехи, книги и зарядни устройства за два мобилни телефона и фотоапарат, вместо дрехи и разсад. Така случката завърши с щастлив край – служителите на „Биомет“ дори бяха взели такси за своя сметка до хотела ми и когато се прибрах от вечеря, чантата ми ме чакаше непокътната на рецепцията. И все пак, след тази случка имам обеца на ухото: никога да не слагам всичките си яйца в една кошница, т.е. всички зарядни в една чанта, за да не рискувам отново да се лиша от всичките си устройства на батерии с един удар.
February 2 2010, 8:21pm
-
I posted to silvina-bg.com
Местата за игра в моето детство
Днес видях, че Жюстин е писала за игрите, които е играла като малка и местата, на които ги е играла. Докато четях, се вдъхнових за подобна публикация и чак тогава в края на нейната видях, че тя ме кани да направя точно това. Разрових стария си фотоалбум и намерих няколко сравнително добри кадъра.
Оказа се, че от малкото снимки на детски площадки, които имам, най-хубавите ми са от Варна. От 1984 г. са и доколкото знам, са правени в Морската градина по време на семейна почивка на море. На тях съм на две годинки, така че едва ли играта ми е имала особено сложен замисъл или правила – помня само, че като малка много обичах и люлките, и катерушките. Любимата ми катерушка беше широко разпространеното „кълбо“ – смешно е, че нямам детски снимки с него, но за сметка на това тази Коледа в Пловдив попаднах на една много приятна и поддържана деткса площадка до моста „Герджика“, откъдето се върнах със снимков материал.
На по-късен етап (5-6-годишно възраст) се запалих по федебрала и той ми остана любима игра за доста дълго време. На следващата снимка се готвя за игра в градинка между блоковете зад бившия ресторант „Стадиона“ в Пловдив – има я и до днес, дори май изглежда почти по същия начин.
И накрая – да предам щафетата нататък към Ани, Бого, iko, Станислав Божков и Дончо. А вие къде сте играли като малки?
January 11 2010, 1:04am
-
I posted to silvina-bg.com
Да се премести столицата в Пловдив? Само това не!
Днес снегът отново ни изненада – за втори път тази зима… За щастие, това беше последният ден от отпуска ми, така че не ми се наложи да газя из преспите и да се пързалям по тротоарите, но следих новините по темата онлайн. В един коментарите към тази статия обаче видях следното предложение: Столична община не си е почистила стълбищата пред сградата, а народа очаква улиците им да са чисти! Такова безочие би трябвало да бъде наказано, но тъй като софиянци не са никакви столичани, най-добре е столицата да бъде преместена в Пловдив! Това би било най-доброто за нацията ни. За нацията може би, но едва ли и за моя роден град. Когато прочетох това, имайки предвид състоянието, до което е докарана сегашната столица, си представих как в Пловдив се случва следното:
Появяват се ж.к. „Тракия 2″, „Тракия 3″, Тракия 4″, „Гагарин 2″… Асеновград става квартал на Пловдив. Вече се смята за престижно да имаш къща в Марково, вместо в Драгалевци или в Бояна. Освен сега съществуващите молове в Пловдив се появяват „Гранд Мол Тракия“ (още един никога не е излишен – все пак, столица е…), мол „Строител“ (на мястото на спортната зала) и още поне 2-3, за чиито имена нямам достатъчно развинтено въображение, но бъдещите инвеститори имат. Пазарджик се превръща в „новия Перник“ – пазарджиклии изместват перничани от вицовете, а пътят Пловдив-Пазарджик покрай Цалапица се разширява с още две платна, за да не се задръства магистралата в пиковите часове (сутрин и вечер в работни дни). Лятно кино „Орфей“ се превръща в „Mtel/Globul/Vivacom (който се уреди първи) IMAX Орфей“ със слоган: „Най-големият екран на Балканите, висок колкото цяло тепе“. След около месец-два собствениците на киното се усещат, че ще имат повече печалба, ако могат да правят прожекции и през деня, и през есенно-зимния сезон. Резултатът: построява се нов мол, който покрива тепето. Все пак, хората трябва и да хапват някъде, и малко шопинг да направят, докато чакат да започне филмът… Започват масови и редовни форумни спорове на вечната тема „столичани срещу провинциалисти“. Примерни реплики: „Я си стой в София, като толкова не ти харесва в столицата – не стига, че си дошъл тук да ми цапаш града и да правиш задръствания, а и акъл даваш“, „Да, бе, баба ти и дядо ти все по Главната са се разхождали в неделя“, „вие, тъпите майни столичани“…
И това е само началото… По-добре София да си остане столица, и без това вече сме й свикнали…
January 6 2010, 2:06am
-
I posted to silvina-bg.com
Коледно-новогодишно настроение
Днес попаднах на много хубава публикация на Гори, където тя описва нещата, които й създават коледно настроение и се вдъхнових да събера на едно място и моите. Тъй като не съм от най-религиозните хора (макар че отбелязвам Коледа и Великден), за мен Коледа и Нова година се сливат в една хубава поредица от зимни празници, през които се радвам на следното:
Почивка. Където и да работя и с каквото и да се занимавам, гледам да си организирам нещата така, че освен през лятото, да си взема и отпуск между Коледа и Нова година. И без това не съм особено продуктивна, когато току-що съм се върнала отнякъде, където съм празнувала Коледа и чакам с нетърпение Нова година. По-добре да неутрализирам натрупаната през изминалите 12 месеца умора и да започна новата година свежа и отпочинала. (В .net въпросът беше решен кардинално с коледна ваканция за цялата редакция – препоръчвам го горещо.) Любими хора. Кога, ако не сега, мога да се видя (или поне да поговоря по телефона) на спокойствие с всички, които искам да видя и чуя? През лятото отпуските рядко съвпадат, а големите празници са по едно и също време за всички.
Пътуване. И тази година прекарах Коледа в Пловдив. Тази Нова година пътуването ще ми се размине, но догодина – кой знае?
Украса. Задължително поне една елха вкъщи и един гирлянд светещи лампички на прозореца. Оттам нататък, както е казал Мечо Пух, „колкото повече, толкова повече“. Баници с късмети. Имам и на Коледа, и на Нова година, а тази година имахме и офисна баница, от която ми се падна… мързелът.
Избиране на подаръци. Още към края на ноември започвам да се оглеждам и да си правя планове и сметки кой какво ще получи от мен в края на годината. Много е забавно да видиш радостта на някого, чиито предпочитания си улучил и си го изненадал приятно. Честитки. Освен да получавам и изпращам празнични честитки, обичам да обикалям блоговете, които по принцип следя, за да се порадвам на това кой как е решил да поздрави читателите си. Тази година най-свежата публикация от този тип открих при Гари Маршъл, един от любимите ми сътрудници на британското списание .net. И така и така съм на тази тема – най-сладурската „корпоративна“ картичка, която видях през 2009, е на ABC Design & Communication. Поглед назад. В края на годината е много полезно да погледнеш какво ти се е случило през нея, какво си постигнал, кое си могъл да направиш по-добре… За смисъла от плановете за идващата година се колебая, но обзорът на старата винаги си струва. Тези дни ще го блогна – има тръпка в това човек да се похвали с постижения (за да се надъха за нови през идващата година) и да отчете с какво не се е справил (за да се самостимулира да не повтаря публичната изглагация и през следващата година ).И за финал – една от песните, които винаги ми създават коледно настроение…
December 30 2009, 3:53am
-
I posted to silvina-bg.com
Оптимизъм
http://silvina-bg.com/blog/2009/08/16/%D0%BE%D0%BF%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC/
Преди доста време Жюстин ме покани да й подаря оптимизма си, но досега така и не успях да го направя. Е, мисля, че е крайно време да се заема и с това.
Има доста неща, които ми оправят настроението и ме карат да очаквам нещо хубаво в бъдещето, така че да избера само едно или две не беше лесна задача. Дали да гласувам за един хубав разговор с близък приятел? Или да цитирам сентенции, които ми повдигат духа, като тези? Като онлайн човек си имам и една папка с отметки в браузъра, които ме развеселяват, когато настроението ми се скапе, но коя от тях да споделя? А може би да пусна връзка към нещо от блога ми „Усмивка всеки ден“? Имам две любими клипчета в „оптимистичната“ папка – след доста мислене и ровене реших да използвам тях като „оптимистичен подарък“. Те казват доста добре разни неща, които едва ли ще успея да разкажа така добре с думи. Приятно гледане и не забравяй, че всичко е възможно, ако си оптимист и ако винаги търсиш хубавата страна на нещата около теб!August 16 2009, 1:23am
-
I posted to silvina-bg.com
Как ме намират хората?
Интересна за четене, надявам се, но за друго ми е думата. Забавлявам се с описанията на ключовите думи, по които хората откриват блога на batpep в търсачките и реших да погледна мен с какви фрази ме намират напоследък. Със сигурност не мога да го бия по оригиналност, но все пак има някои интересни попадения (правописът е запазен): подреждане на тухли И аз не знам как става тая работа. къде се губиш На море бях, иначе съм си в София. баба марта сценарий Тц-тц, нищо спонтанно не остана в тоя живот – вече и Баба Марта по сценарий идва! празнувам рожден ден ЧРД, да си жив и здрав!
картинки подбор на персонал Само по картинка (снимка) не става – трябва и интервю, да го видите поне веднъж на живо човека. технологиите променят живота ни Което си е така, така си е. как да си подредя дума Като напишеш една след друга буквите, така че да се образува думата? закрепване на телевизор за стената Пробвай с пирони и чук… само че после може да не работи… пожелания за шеф Зависят от шефа…
семинарът започна Вярно ли? Еее, язък, тоя го пропуснах… rob da bank blog И на мен ми се ще да беше този блог, но не си уцелил. Ако го намериш, обади се непременно, ще ми се и на мен да науча това-онова по темата. как да кача windows на мини лап топ За лаптоп знам, ама за лап топ… на московската гара Както казваше един колега: „На толкова места съм бил и точно за там, където не съм ходил, ли намери да ме питаш?“ ЧЕТА ВЕСТНИК ЗНАМЕ ПАЗАРДЖИК БРАВО НА ТЕБ! как се прави мрежова карта за компютър В завод. Обикновено в Тайван. pravopis na a Е, толкова ли го закъсахме с правописа, че вече и буквата А да търсим как се пише? Срамота! примерни имена за магазин „Магазинче“, „Магазинът на ъгъла“… подарак компютри Къде, къде? Искам и аз! Интересно след този пост по какви ли думи ще ме търсят (и намират)…July 25 2009, 4:13am
-
I posted to silvina-bg.com
Понякога си мисля, че всички сме луди
А дали наистина е така?
March 16 2009, 1:49pm
1 2